10.04.2016 г., 0:49

Рицарят

795 0 5

Понася удари безчет
от злобната съдба...

И  мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"

 

Прерязва злото с лъч от светлина,

поваляйки го във калта.

А ризницата му така блести,
че  клетниците заслепи..

 

И Донкихотовците са легенда ..

Сервантес бил е  идеалист..

Героят е в застой...
а рицарската броня...непотребна..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Ева, Евааа, Ева- хубава тема си подхванала… Донкихотовците, рицарите- от мен лично, пет за стиха. С риск да подразня някои преждеговоривши- май и ти си един Дон Кихот . Пишеш положителни коментари, раздаваш положителни емоции, посвещаваш произведения ( като картини на kettu, например -който не знае какво е kettu, може да провери в Гугъл, от фински е) и накрая получаваш какво- един голям… коментар (щях да кажа нещо друго, ама айде, нали сме сайт за изкуство ). Ами, какво да ти кажа- когато публикуваш и следващото си произведение очаквай поредния „ПРИЯТЕЛСКИ огън” от единици и коментари…
  • Ами благодаря за чудесните, а и за не толкова чудесните коментари. Страхът е един от най-големите пороци. Страхът води до гняв, а гневът ражда омраза. Омразата пък води до печал. Истински щастливи са онези, които обичат. И то не само ближните си, а всяка една тревичка, защото всички сме неразривно свързани в единна система.
    От тук нататък, дали мога да пиша поезия или не, моля оставете ме сама да преценя, защото мисля че съм достатъчно обективна личност.
  • Е, ако си твърде страхлив да си потърсиш доброто... Лъчът от светлина може и да е перо... Поздрави, Ева!
  • Един истински Рицар никога не следва да предава своите идеали. А точно това направи Дон Кихот на смъртния одър - отказа се от идеалите и мечтите си. В това е неговият истински трагизъм, а не в налудничавото му противостоене на останалия пошъл свят и в двубоите му с вятърни мелници. Хубаво стихотворение, Ева! Добре е, че напомняш чрез поезия за Рицаря, призван да победи силите на мрака и злото! 5 за текста.
    П.П. И още нещо. Истинският Рицар е винаги сам в кръстоносния си поход срещу Злото. Той не бива да разчита на подкрепа от унижените и оскърбените и от страхливите душици. Защото в светото писание е казано, че в царство божие страхливите нямат място. Те нямат място и на Острова на блажените.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...