10.04.2016 г., 0:49

Рицарят

794 0 5

Понася удари безчет
от злобната съдба...

И  мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"

 

Прерязва злото с лъч от светлина,

поваляйки го във калта.

А ризницата му така блести,
че  клетниците заслепи..

 

И Донкихотовците са легенда ..

Сервантес бил е  идеалист..

Героят е в застой...
а рицарската броня...непотребна..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Ева, Евааа, Ева- хубава тема си подхванала… Донкихотовците, рицарите- от мен лично, пет за стиха. С риск да подразня някои преждеговоривши- май и ти си един Дон Кихот . Пишеш положителни коментари, раздаваш положителни емоции, посвещаваш произведения ( като картини на kettu, например -който не знае какво е kettu, може да провери в Гугъл, от фински е) и накрая получаваш какво- един голям… коментар (щях да кажа нещо друго, ама айде, нали сме сайт за изкуство ). Ами, какво да ти кажа- когато публикуваш и следващото си произведение очаквай поредния „ПРИЯТЕЛСКИ огън” от единици и коментари…
  • Ами благодаря за чудесните, а и за не толкова чудесните коментари. Страхът е един от най-големите пороци. Страхът води до гняв, а гневът ражда омраза. Омразата пък води до печал. Истински щастливи са онези, които обичат. И то не само ближните си, а всяка една тревичка, защото всички сме неразривно свързани в единна система.
    От тук нататък, дали мога да пиша поезия или не, моля оставете ме сама да преценя, защото мисля че съм достатъчно обективна личност.
  • Е, ако си твърде страхлив да си потърсиш доброто... Лъчът от светлина може и да е перо... Поздрави, Ева!
  • Един истински Рицар никога не следва да предава своите идеали. А точно това направи Дон Кихот на смъртния одър - отказа се от идеалите и мечтите си. В това е неговият истински трагизъм, а не в налудничавото му противостоене на останалия пошъл свят и в двубоите му с вятърни мелници. Хубаво стихотворение, Ева! Добре е, че напомняш чрез поезия за Рицаря, призван да победи силите на мрака и злото! 5 за текста.
    П.П. И още нещо. Истинският Рицар е винаги сам в кръстоносния си поход срещу Злото. Той не бива да разчита на подкрепа от унижените и оскърбените и от страхливите душици. Защото в светото писание е казано, че в царство божие страхливите нямат място. Те нямат място и на Острова на блажените.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....