10 апр. 2016 г., 00:49

Рицарят

797 0 5

Понася удари безчет
от злобната съдба...

И  мислят си "Съвсем не е във ред,
щом стои със сабя във ръка!"

 

Прерязва злото с лъч от светлина,

поваляйки го във калта.

А ризницата му така блести,
че  клетниците заслепи..

 

И Донкихотовците са легенда ..

Сервантес бил е  идеалист..

Героят е в застой...
а рицарската броня...непотребна..

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva Filth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Ева, Евааа, Ева- хубава тема си подхванала… Донкихотовците, рицарите- от мен лично, пет за стиха. С риск да подразня някои преждеговоривши- май и ти си един Дон Кихот . Пишеш положителни коментари, раздаваш положителни емоции, посвещаваш произведения ( като картини на kettu, например -който не знае какво е kettu, може да провери в Гугъл, от фински е) и накрая получаваш какво- един голям… коментар (щях да кажа нещо друго, ама айде, нали сме сайт за изкуство ). Ами, какво да ти кажа- когато публикуваш и следващото си произведение очаквай поредния „ПРИЯТЕЛСКИ огън” от единици и коментари…
  • Ами благодаря за чудесните, а и за не толкова чудесните коментари. Страхът е един от най-големите пороци. Страхът води до гняв, а гневът ражда омраза. Омразата пък води до печал. Истински щастливи са онези, които обичат. И то не само ближните си, а всяка една тревичка, защото всички сме неразривно свързани в единна система.
    От тук нататък, дали мога да пиша поезия или не, моля оставете ме сама да преценя, защото мисля че съм достатъчно обективна личност.
  • Е, ако си твърде страхлив да си потърсиш доброто... Лъчът от светлина може и да е перо... Поздрави, Ева!
  • Един истински Рицар никога не следва да предава своите идеали. А точно това направи Дон Кихот на смъртния одър - отказа се от идеалите и мечтите си. В това е неговият истински трагизъм, а не в налудничавото му противостоене на останалия пошъл свят и в двубоите му с вятърни мелници. Хубаво стихотворение, Ева! Добре е, че напомняш чрез поезия за Рицаря, призван да победи силите на мрака и злото! 5 за текста.
    П.П. И още нещо. Истинският Рицар е винаги сам в кръстоносния си поход срещу Злото. Той не бива да разчита на подкрепа от унижените и оскърбените и от страхливите душици. Защото в светото писание е казано, че в царство божие страхливите нямат място. Те нямат място и на Острова на блажените.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...