25 ene 2025, 5:52  

Рицарят 2013

  Poesía
256 0 0

Не ме карай сега да ти свалям звезди....

И бездруго не вярвам в звездите.

Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.

И пламти огънят ми - в очите.

 

Не, не чакай лирически думи от мен.

И бездруго такива не зная.

Не е лесен и моят, както и вашият ден.

Не е животът ми райска омая.

 

Не е нежно и фино то - моето сърце -

мъки, болки поело - огромни.

Колко мечове само съм стискал с ръце -

аз не мога дори да си спомня.

 

Ала с вас съм - до последния час или миг.

И такива, зер, трябва да има.

Просто рицар, или съм просто войник -

и отстъпва лютата зима.

 

Аз въртя меча, откакто съм бил роден.

И продължавам да ви пазя от мрака.

Предполагам, отдавна си забравила за мен.

Но отново - докрай - ще те чакам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...