25.01.2025 г., 5:52  

Рицарят 2013

253 0 0

Не ме карай сега да ти свалям звезди....

И бездруго не вярвам в звездите.

Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.

И пламти огънят ми - в очите.

 

Не, не чакай лирически думи от мен.

И бездруго такива не зная.

Не е лесен и моят, както и вашият ден.

Не е животът ми райска омая.

 

Не е нежно и фино то - моето сърце -

мъки, болки поело - огромни.

Колко мечове само съм стискал с ръце -

аз не мога дори да си спомня.

 

Ала с вас съм - до последния час или миг.

И такива, зер, трябва да има.

Просто рицар, или съм просто войник -

и отстъпва лютата зима.

 

Аз въртя меча, откакто съм бил роден.

И продължавам да ви пазя от мрака.

Предполагам, отдавна си забравила за мен.

Но отново - докрай - ще те чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...