Не ме карай сега да ти свалям звезди....

И бездруго не вярвам в звездите.

Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.

И пламти огънят ми - в очите.

Не, не чакай лирически думи от мен.

И бездруго такива не зная.

Не е лесен и моят, както и вашият ден.

Не е животът ми райска омая.

Не е нежно и фино то - моето сърце -

мъки, болки поело - огромни.

Колко мечове само съм стискал с ръце -

аз не мога дори да си спомня.

Ала с вас съм - до последния час или миг.

И такива, зер, трябва да има.

Просто рицар, или съм просто войник -

и отстъпва лютата зима.

Аз въртя меча, откакто съм бил роден.

И продължавам да ви пазя от мрака.

Предполагам, отдавна си забравила за мен.

Но отново - докрай - ще те чакам.