25 янв. 2025 г., 05:52  

Рицарят 2013

255 0 0

Не ме карай сега да ти свалям звезди....

И бездруго не вярвам в звездите.

Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.

И пламти огънят ми - в очите.

 

Не, не чакай лирически думи от мен.

И бездруго такива не зная.

Не е лесен и моят, както и вашият ден.

Не е животът ми райска омая.

 

Не е нежно и фино то - моето сърце -

мъки, болки поело - огромни.

Колко мечове само съм стискал с ръце -

аз не мога дори да си спомня.

 

Ала с вас съм - до последния час или миг.

И такива, зер, трябва да има.

Просто рицар, или съм просто войник -

и отстъпва лютата зима.

 

Аз въртя меча, откакто съм бил роден.

И продължавам да ви пазя от мрака.

Предполагам, отдавна си забравила за мен.

Но отново - докрай - ще те чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...