Jan 25, 2025, 5:52 AM  

Рицарят 2013

  Poetry
252 0 0

Не ме карай сега да ти свалям звезди....

И бездруго не вярвам в звездите.

Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.

И пламти огънят ми - в очите.

 

Не, не чакай лирически думи от мен.

И бездруго такива не зная.

Не е лесен и моят, както и вашият ден.

Не е животът ми райска омая.

 

Не е нежно и фино то - моето сърце -

мъки, болки поело - огромни.

Колко мечове само съм стискал с ръце -

аз не мога дори да си спомня.

 

Ала с вас съм - до последния час или миг.

И такива, зер, трябва да има.

Просто рицар, или съм просто войник -

и отстъпва лютата зима.

 

Аз въртя меча, откакто съм бил роден.

И продължавам да ви пазя от мрака.

Предполагам, отдавна си забравила за мен.

Но отново - докрай - ще те чакам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...