2 mar 2025, 11:21

Ридаеща душа

  Poesía
345 0 0

С меки извивки
и сребърни усмивки,
блещука вечер с бисери
в меки алени обвивки.

 

Бедното момиче се взира
към залязващите звезди,
и мълви към тях молитва
под черните кат изкоп висини.

 

Гори огън в нейните очи,
и къдрави коси като плътни лъчи
се люлеят нежно по рамената,
гдето се преплитат с нейния глас.

 

Откъм нея, политат гълъби
пърхат дръзко с крилца
в лунния контур,
като хиляди бледи лица
политат към висината,
оттам надзърта светлина.

 

Оскърбена и немощна,
тя гори в сив пламък,
оплаква от неволя съдба,
и ридае в безпорядък.

 

Хваната в ръцете му,
със сълзите си говори,
трепереща като тънки клони в буря
за живота си се бори!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...