2.03.2025 г., 11:21

Ридаеща душа

339 0 0

С меки извивки
и сребърни усмивки,
блещука вечер с бисери
в меки алени обвивки.

 

Бедното момиче се взира
към залязващите звезди,
и мълви към тях молитва
под черните кат изкоп висини.

 

Гори огън в нейните очи,
и къдрави коси като плътни лъчи
се люлеят нежно по рамената,
гдето се преплитат с нейния глас.

 

Откъм нея, политат гълъби
пърхат дръзко с крилца
в лунния контур,
като хиляди бледи лица
политат към висината,
оттам надзърта светлина.

 

Оскърбена и немощна,
тя гори в сив пламък,
оплаква от неволя съдба,
и ридае в безпорядък.

 

Хваната в ръцете му,
със сълзите си говори,
трепереща като тънки клони в буря
за живота си се бори!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...