Ридаеща душа

С меки извивки
и сребърни усмивки,
блещука вечер с бисери
в меки алени обвивки.

Бедното момиче се взира
към залязващите звезди,
и мълви към тях молитва
под черните кат изкоп висини.

Гори огън в нейните очи,
и къдрави коси като плътни лъчи
се люлеят нежно по рамената,
гдето се преплитат с нейния глас.

Откъм нея, политат гълъби
пърхат дръзко с крилца
в лунния контур,
като хиляди бледи лица
политат към висината,
оттам надзърта светлина.

Оскърбена и немощна,
тя гори в сив пламък,
оплаква от неволя съдба,
и ридае в безпорядък.

Хваната в ръцете му,
със сълзите си говори,
трепереща като тънки клони в буря
за живота си се бори!...