Mar 2, 2025, 11:21 AM

Ридаеща душа

  Poetry
361 0 0

С меки извивки
и сребърни усмивки,
блещука вечер с бисери
в меки алени обвивки.

 

Бедното момиче се взира
към залязващите звезди,
и мълви към тях молитва
под черните кат изкоп висини.

 

Гори огън в нейните очи,
и къдрави коси като плътни лъчи
се люлеят нежно по рамената,
гдето се преплитат с нейния глас.

 

Откъм нея, политат гълъби
пърхат дръзко с крилца
в лунния контур,
като хиляди бледи лица
политат към висината,
оттам надзърта светлина.

 

Оскърбена и немощна,
тя гори в сив пламък,
оплаква от неволя съдба,
и ридае в безпорядък.

 

Хваната в ръцете му,
със сълзите си говори,
трепереща като тънки клони в буря
за живота си се бори!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...