15 sept 2017, 11:32

Рилски пориви

  Poesía » Otra
914 0 0

Ситни стъпчици сред каменисти отливки,

назад остана и последният клек,

пред очите ми неземните рилски извивки,

усещам се малък, незначителен и лек.

 

И ето го, горе, сякаш се присмива,

Рилският великан, покривът на света!

Връз него забит е с неразгадаема сила

Трибагреник горд, танцуващ по върха!

 

Вятърът пее,

настръхнали долу са полята,

студ в гърдите блъска,

а мий топло на душата.

 

От цялото българско величие,

почувствано горе в планината,

питам се Аз, защо ли ние

забравяме, че земята ни е свята?

 

Де е България, де са селата?!

Де отива езикът, сладък за устата?

Де са бабите, месещи хляба в ръката,

де са децата, стъпящи боси по тревата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...