​
Ситни стъпчици сред каменисти отливки,
назад остана и последният клек,
пред очите ми неземните рилски извивки,
усещам се малък, незначителен и лек.
И ето го, горе, сякаш се присмива,
Рилският великан, покривът на света!
Връз него забит е с неразгадаема сила
Трибагреник горд, танцуващ по върха!
Вятърът пее,
настръхнали долу са полята,
студ в гърдите блъска, ...