Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени
неуморно, неспирно шуртят.
А в сърцето, от тях заразено,
пак изгарят и силно пламтят.
Пепелта им отново в мастило
ще превърна и мойта ръка
ще положи ги в гроб от хартия,
в гроб на радост и в гроб на тъга...