13 янв. 2013 г., 10:57

"Римите" 

  Поэзия » Философская
437 0 0

Аз не мога да бягам от римите. 

Те са див, жизнерадостен ген.

Те, покрити с обвивка от думите

се зараждат дълбоко във мен.

 

И подобно на кръв в мойте вени

неуморно, неспирно шуртят.

А в сърцето, от тях заразено,

пак изгарят и силно пламтят.

 

Пепелта им отново в мастило

ще превърна и мойта ръка

ще положи ги в гроб от хартия,

в гроб на радост и в гроб на тъга...

© Богдан Вълков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??