"Римите"

Аз не мога да бягам от римите. 

Те са див, жизнерадостен ген.

Те, покрити с обвивка от думите

се зараждат дълбоко във мен.

И подобно на кръв в мойте вени

неуморно, неспирно шуртят.

А в сърцето, от тях заразено,

пак изгарят и силно пламтят.

Пепелта им отново в мастило

ще превърна и мойта ръка

ще положи ги в гроб от хартия,

в гроб на радост и в гроб на тъга...