26 dic 2010, 9:58

Рисунка - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

1K 0 5

Да ти нарисувам зимно небе –

със луна, и вечерница - горе да свети.

Лунна пътека са моите мисли - към теб.

Мост, по който двама се срещнахме.

 

Да ти нарисувам звезда.

Моята тихо бледнее.

Нека твоята свети за двама -

и под нея се любим до забрава...

 

Да ти нарисувам декемврийския вятър –

как да го усмиря?! Все изчезва нанякъде

и не спира само в мислите,

все по теб тъгува, все по теб бяга.

 

Да ти нарисувам нашата коледна нощ.

Тя е само за двама ни, помниш ли?!

С лунна пътека, и звездата ти - дето светлее.

Все към теб, все към теб пътуват мислите.

 

Да ти нарисувам зимна любов – не умея.

Ръцете треперят. И някак студена е.

Макар, не като другата - облечена в фалш

и толкова, толкова зле скроена...

 

Да ти нарисувам зимно стъкло и... любов -

Коледно чудо – мечта! Магия - жаравата!

Ще успееш ли да я зърнеш? Очите ти слепи са,

но в себе си ще я носиш завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...