Да ти нарисувам зимно небе –
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда.
Моята тихо бледнее.
Нека твоята свети за двама -
и под нея се любим до забрава...
Да ти нарисувам декемврийския вятър –
как да го усмиря?! Все изчезва нанякъде
и не спира само в мислите,
все по теб тъгува, все по теб бяга.
Да ти нарисувам нашата коледна нощ.
Тя е само за двама ни, помниш ли?!
С лунна пътека, и звездата ти - дето светлее.
Все към теб, все към теб пътуват мислите.
Да ти нарисувам зимна любов – не умея.
Ръцете треперят. И някак студена е.
Макар, не като другата - облечена в фалш
и толкова, толкова зле скроена...
Да ти нарисувам зимно стъкло и... любов -
Коледно чудо – мечта! Магия - жаравата!
Ще успееш ли да я зърнеш? Очите ти слепи са,
но в себе си ще я носиш завинаги.
© Нели Всички права запазени