Да ти нарисувам зимно небе –
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда.
Моята тихо бледнее.
Нека твоята свети за двама -
и под нея се любим до забрава...
Да ти нарисувам декемврийския вятър –
как да го усмиря?! Все изчезва нанякъде
и не спира само в мислите,
все по теб тъгува, все по теб бяга. ...