26 дек. 2010 г., 09:58

Рисунка - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

1K 0 5

Да ти нарисувам зимно небе –

със луна, и вечерница - горе да свети.

Лунна пътека са моите мисли - към теб.

Мост, по който двама се срещнахме.

 

Да ти нарисувам звезда.

Моята тихо бледнее.

Нека твоята свети за двама -

и под нея се любим до забрава...

 

Да ти нарисувам декемврийския вятър –

как да го усмиря?! Все изчезва нанякъде

и не спира само в мислите,

все по теб тъгува, все по теб бяга.

 

Да ти нарисувам нашата коледна нощ.

Тя е само за двама ни, помниш ли?!

С лунна пътека, и звездата ти - дето светлее.

Все към теб, все към теб пътуват мислите.

 

Да ти нарисувам зимна любов – не умея.

Ръцете треперят. И някак студена е.

Макар, не като другата - облечена в фалш

и толкова, толкова зле скроена...

 

Да ти нарисувам зимно стъкло и... любов -

Коледно чудо – мечта! Магия - жаравата!

Ще успееш ли да я зърнеш? Очите ти слепи са,

но в себе си ще я носиш завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...