29 oct 2006, 22:57

Рисувай художнико

  Poesía
818 1 9
Рисувай художнико, без бои,
не спирай, пред моите сълзи.
И във мислите,  мечти разтвори,
за да бъдат... красиви картини.
И рисувай, както ме рисува преди,
добави на платното пред себе си,
две усмихнати светли очи и коси,
откраднати от лъчите на слънцето.
Можеш, нали... нищо, че съм тъжна,
и душата ме стяга и много боли,
за неизвървените, всичките пътища,
недокоснати от моите стъпки...
За мечтите, несбъднати сънища,
дето дремят в зениците, пълни със жар.
Завържи ме на крилете на вятъра
и от мен нарисувай буен, огнен пожар.
Аз изгарям в пожара на дните си,
всеки ден се превръща във спомен.
Ти от шепота  тих, на мечтите ми,
рисувай художнико...залез от мен




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Цветелина!
  • Благодаря ви!
  • А душата ме стяга и много боли,
    за неизвървените, всичките пътища,
    недокоснати от моите стъпки...
    За мечтите, несбъднати сънища,
    дето дремят в зениците, пълни със жар...

    Докосват думите ти, Джейни, с парещи, болезнени искри...
    Поздрав!
  • Прекрасно е ... Красива болка ... Поздравления ... Дано скоро намериш лек за нея.
  • Джейни, това е първият стих, който чета от теб и ме заболя... Прииска ми се да си предишната...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...