Рисувай художнико
Рисувай художнико, без бои,
не спирай, пред моите сълзи.
И във мислите, мечти разтвори,
за да бъдат... красиви картини.
И рисувай, както ме рисува преди,
добави на платното пред себе си,
две усмихнати светли очи и коси,
откраднати от лъчите на слънцето.
Можеш, нали... нищо, че съм тъжна,
и душата ме стяга и много боли,
за неизвървените, всичките пътища,
недокоснати от моите стъпки...
За мечтите, несбъднати сънища,
дето дремят в зениците, пълни със жар.
Завържи ме на крилете на вятъра
и от мен нарисувай буен, огнен пожар.
Аз изгарям в пожара на дните си,
всеки ден се превръща във спомен.
Ти от шепота тих, на мечтите ми,
рисувай художнико...залез от мен
не спирай, пред моите сълзи.
И във мислите, мечти разтвори,
за да бъдат... красиви картини.
И рисувай, както ме рисува преди,
добави на платното пред себе си,
две усмихнати светли очи и коси,
откраднати от лъчите на слънцето.
Можеш, нали... нищо, че съм тъжна,
и душата ме стяга и много боли,
за неизвървените, всичките пътища,
недокоснати от моите стъпки...
За мечтите, несбъднати сънища,
дето дремят в зениците, пълни със жар.
Завържи ме на крилете на вятъра
и от мен нарисувай буен, огнен пожар.
Аз изгарям в пожара на дните си,
всеки ден се превръща във спомен.
Ти от шепота тих, на мечтите ми,
рисувай художнико...залез от мен
© Евгения Тодорова All rights reserved.
