Рисувай художнико, без бои, не спирай, пред моите сълзи. И във мислите, мечти разтвори, за да бъдат... красиви картини. И рисувай, както ме рисува преди, добави на платното пред себе си, две усмихнати светли очи и коси, откраднати от лъчите на слънцето. Можеш, нали... нищо, че съм тъжна, и душата ме стяга и много боли, за неизвървените, всичките пътища, недокоснати от моите стъпки... За мечтите, несбъднати сънища, дето дремят в зениците, пълни със жар. Завържи ме на крилете на вятъра и от мен нарисувай буен, огнен пожар. Аз изгарям в пожара на дните си, всеки ден се превръща във спомен. Ти от шепота тих, на мечтите ми, рисувай художнико...залез от мен
А душата ме стяга и много боли,
за неизвървените, всичките пътища,
недокоснати от моите стъпки...
За мечтите, несбъднати сънища,
дето дремят в зениците, пълни със жар...
Докосват думите ти, Джейни, с парещи, болезнени искри...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.