Рисувай художнико
не спирай, пред моите сълзи.
И във мислите, мечти разтвори,
за да бъдат... красиви картини.
И рисувай, както ме рисува преди,
добави на платното пред себе си,
две усмихнати светли очи и коси,
откраднати от лъчите на слънцето.
Можеш, нали... нищо, че съм тъжна,
и душата ме стяга и много боли,
за неизвървените, всичките пътища,
недокоснати от моите стъпки...
За мечтите, несбъднати сънища,
дето дремят в зениците, пълни със жар.
Завържи ме на крилете на вятъра
и от мен нарисувай буен, огнен пожар.
Аз изгарям в пожара на дните си,
всеки ден се превръща във спомен.
Ти от шепота тих, на мечтите ми,
рисувай художнико...залез от мен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени