"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя
и криле.
Аз ще мигам
и светя,
в ръцете ти.
Ще валя,
ще ти бъда
небе.
Нарисувай ми
себе си,
мене,
и устните.
Те се гледат,
говорят
без зов.
Нарисувай косите
ни,
мислите,
думите.
Нарисувай ни дом.
...
И мечти
...
И Любов."
Силвена Гоман
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвена Гоман Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
