25.05.2016 г., 20:23

Рисувално стихче

1.5K 1 7

"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя
и криле.
Аз ще мигам
и светя,
в ръцете ти.
Ще валя,
ще ти бъда
небе.
Нарисувай ми
себе си,
мене,
и устните.
Те се гледат,
говорят 
без зов.
Нарисувай косите 
ни,
мислите,
думите.
Нарисувай ни дом.
...
И мечти
...
И Любов."

 

Силвена Гоман

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Гоман Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...