25.05.2016 г., 20:23

Рисувално стихче

1.5K 1 7

"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя
и криле.
Аз ще мигам
и светя,
в ръцете ти.
Ще валя,
ще ти бъда
небе.
Нарисувай ми
себе си,
мене,
и устните.
Те се гледат,
говорят 
без зов.
Нарисувай косите 
ни,
мислите,
думите.
Нарисувай ни дом.
...
И мечти
...
И Любов."

 

Силвена Гоман

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Гоман Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...