"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя
и криле.
Аз ще мигам
и светя,
в ръцете ти.
Ще валя,
ще ти бъда
небе.
Нарисувай ми
себе си,
мене,
и устните.
Те се гледат,
говорят
без зов.
Нарисувай косите
ни,
мислите,
думите.
Нарисувай ни дом.
...
И мечти
...
И Любов."
Силвена Гоман
© Силвена Гоман All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
