25 мая 2016 г., 20:23

Рисувално стихче

1.5K 1 7

"Нарисувай ми пламък,
очите,
лицето си.
Нарисувай градина
цветя
и криле.
Аз ще мигам
и светя,
в ръцете ти.
Ще валя,
ще ти бъда
небе.
Нарисувай ми
себе си,
мене,
и устните.
Те се гледат,
говорят 
без зов.
Нарисувай косите 
ни,
мислите,
думите.
Нарисувай ни дом.
...
И мечти
...
И Любов."

 

Силвена Гоман

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Гоман Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...