eva_32 (Ева Корназова)
110 774
9 jun 2009, 18:05

Рисувам 

  Poesía
980 0 15

Със облаци рисувам по небето

среднощните си чернобели сънища.

Дъха ми спрели, стегнали сърцето,

затрупали с отломки всички пътища.

 

Рисувам, на безпътица обречена,

очите ти, завинаги изгубени.

Самата аз - за тебе тъй далечна

и непокорна, и със дъх на лудост...

... успяла съм да те замеря с ябълка.

А ти си вкусил, изкушен от нея.

Сега какво? Вгорчила съм ти залъка

до невъзможност в грях да оцелееш?

 

И колко ли капани съм заложила

на мъжкото ти его, на душата ти?

Не съм. Капан е тази невъзможност

да бъда само твоя. Без остатък.

 

Е, спирам вече. Няма да рисувам

онези сънища, нелепо чернобели.

Със облаците пак ще се целувам,

сънувайки, че се целувам с тебе...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??