Със облаци рисувам по небето
среднощните си чернобели сънища.
Дъха ми спрели, стегнали сърцето,
затрупали с отломки всички пътища.
Рисувам, на безпътица обречена,
очите ти, завинаги изгубени.
Самата аз - за тебе тъй далечна
и непокорна, и със дъх на лудост...
... успяла съм да те замеря с ябълка.
А ти си вкусил, изкушен от нея.
Сега какво? Вгорчила съм ти залъка
до невъзможност в грях да оцелееш? ...