Рисувам Мъничкия Принц...
Като звезди угасват ми в очите
мечтания и топли ветрове.
Изцяло потопена във вълните,
съзирам къс от синьото небе.
Водите яростно ме тласкат
към залезния бряг на вечността...
Къде ли е спасителната ласка,
измъквала ме нежно на брега?
Отчаяна е даже и Земята -
не вижда тя приятелска ръка.
Дали ще я погубим в мрака
на пошлостта и завистта?
В планетите зареяна, далечни,
рисувам Мъничкия принц,
овцата, розата, бодлите...
на добротата светещия лик...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Криси Todos los derechos reservados
