Рисувам Мъничкия Принц...

Poetry » Philosophical

851 0 16

Като звезди угасват ми в очите

мечтания и топли ветрове.

Изцяло потопена във вълните,

съзирам къс от синьото небе.

Водите яростно ме тласкат

към залезния бряг на вечността...

Къде ли е спасителната ласка,

измъквала ме нежно на брега?

Отчаяна е даже и Земята -

не вижда тя приятелска ръка.

Дали ще я погубим в мрака

на пошлостта и завистта?

В планетите зареяна, далечни,

рисувам Мъничкия принц,

овцата, розата, бодлите...

на добротата светещия лик...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Magnoliq (Маги)

Прекрасен стих, Криси! "Моля те, опитоми ме!"
Пренесе ме в света на Малкия принц - една от любимите ми книги. Благодаря за вълшебството в стиха ти!

2008-03-27T21:33:01+02:00
ниана (Нина Сименова)

Много пъти ме е
спасявал този твой
приятел...
Подозирах,че го познаваш
и ти...

2008-03-17T10:23:15+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

На един дъх и ме заплени с благоговение, мила Криси,творбата ти, както
любимата книга и героя незабравим...(Не го изпускаме от сърцата си
, нали )!!!С обич!!!

2008-03-15T21:56:05+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепно рисуваш с думи,Криси!Прегръдки за прекрасния стих!

2008-03-15T16:33:57+02:00
Nella_gold (Нели )

Рисувай го! Ти можеш!

2008-03-15T12:28:51+02:00