Рисувам Мъничкия Принц...

Поезия » Философска

850 0 16

Като звезди угасват ми в очите

мечтания и топли ветрове.

Изцяло потопена във вълните,

съзирам къс от синьото небе.

Водите яростно ме тласкат

към залезния бряг на вечността...

Къде ли е спасителната ласка,

измъквала ме нежно на брега?

Отчаяна е даже и Земята -

не вижда тя приятелска ръка.

Дали ще я погубим в мрака

на пошлостта и завистта?

В планетите зареяна, далечни,

рисувам Мъничкия принц,

овцата, розата, бодлите...

на добротата светещия лик...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Magnoliq (Маги)

Прекрасен стих, Криси! "Моля те, опитоми ме!"
Пренесе ме в света на Малкия принц - една от любимите ми книги. Благодаря за вълшебството в стиха ти!

2008-03-27T21:33:01+02:00
ниана (Нина Сименова)

Много пъти ме е
спасявал този твой
приятел...
Подозирах,че го познаваш
и ти...

2008-03-17T10:23:15+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

На един дъх и ме заплени с благоговение, мила Криси,творбата ти, както
любимата книга и героя незабравим...(Не го изпускаме от сърцата си
, нали )!!!С обич!!!

2008-03-15T21:56:05+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепно рисуваш с думи,Криси!Прегръдки за прекрасния стих!

2008-03-15T16:33:57+02:00
Nella_gold (Нели )

Рисувай го! Ти можеш!

2008-03-15T12:28:51+02:00