15 jun 2007, 9:21

рисувам те от дъжд

  Poesía
1.2K 0 11

От капки дъжд рисувам те в нощта.
На пръските прошепвам твоето име,
очите ти докосвам с нежна топлина,
достигаща до извора на същността ти...
Очи затварям, милвам те с дъжда,
усмивката ми те извайва в цялост,
достигнал полета на безкрайността
се утаяваш в мисълта ми в цветност.
Рисувам с мокри пръсти в летен дъжд
със цвят дихание от танца на луната.
Под пръстите си те прераждам в лъч.
Пречистен те изливам в светлината.
Със звездните сияния допълвам щрихи
картината на този светъл нощен дъжд,
рисуваните цветни мисли от съня ми
подписвам с длани и със устни наведнъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...