рисувам те от дъжд
От капки дъжд рисувам те в нощта.
На пръските прошепвам твоето име,
очите ти докосвам с нежна топлина,
достигаща до извора на същността ти...
Очи затварям, милвам те с дъжда,
усмивката ми те извайва в цялост,
достигнал полета на безкрайността
се утаяваш в мисълта ми в цветност.
Рисувам с мокри пръсти в летен дъжд
със цвят дихание от танца на луната.
Под пръстите си те прераждам в лъч.
Пречистен те изливам в светлината.
Със звездните сияния допълвам щрихи
картината на този светъл нощен дъжд,
рисуваните цветни мисли от съня ми
подписвам с длани и със устни наведнъж.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
