14 nov 2020, 1:54

Рисуване с душа и малко думи...

  Poesía
397 4 8

Опитвам с думите си да рисувам

и всички цветове да сътворя.

Високо до дъгата ще доплувам

и багрите при вас ще донеса.

 

Със синьото морето ще извая

и бурните разюздени вълни,

до хоризонта – линия в безкрая,

преливаща в небесните искри.

 

Със жълтото лъчите ще докосна –

на мойта длан се спира топлина.

Ех, Слънце, аз макар и непораснал

се вглеждах в ярката ти светлина.

 

Зеленото в горите ме отведе,

сред бликащи потоци и треви,

в които сладко красотата дреме

и в китните поляни тя блести.

 

Червеното е в маковете юнски,

в огньовете на всеки ритуал.

Във гроздовете медно-септемврийски,

във виното с мискетовия чар.

 

А бялото в магия ме пренася,

това е ангелската чистота.

И гълъбите – живата украса

на свят обвит в любов и доброта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...