14 nov 2020, 1:54

Рисуване с душа и малко думи...

  Poesía
402 4 8

Опитвам с думите си да рисувам

и всички цветове да сътворя.

Високо до дъгата ще доплувам

и багрите при вас ще донеса.

 

Със синьото морето ще извая

и бурните разюздени вълни,

до хоризонта – линия в безкрая,

преливаща в небесните искри.

 

Със жълтото лъчите ще докосна –

на мойта длан се спира топлина.

Ех, Слънце, аз макар и непораснал

се вглеждах в ярката ти светлина.

 

Зеленото в горите ме отведе,

сред бликащи потоци и треви,

в които сладко красотата дреме

и в китните поляни тя блести.

 

Червеното е в маковете юнски,

в огньовете на всеки ритуал.

Във гроздовете медно-септемврийски,

във виното с мискетовия чар.

 

А бялото в магия ме пренася,

това е ангелската чистота.

И гълъбите – живата украса

на свят обвит в любов и доброта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...