Опитвам с думите си да рисувам
и всички цветове да сътворя.
Високо до дъгата ще доплувам
и багрите при вас ще донеса.
Със синьото морето ще извая
и бурните разюздени вълни,
до хоризонта – линия в безкрая,
преливаща в небесните искри.
Със жълтото лъчите ще докосна –
на мойта длан се спира топлина.
Ех, Слънце, аз макар и непораснал
се вглеждах в ярката ти светлина.
Зеленото в горите ме отведе,
сред бликащи потоци и треви,
в които сладко красотата дреме
и в китните поляни тя блести.
Червеното е в маковете юнски,
в огньовете на всеки ритуал.
Във гроздовете медно-септемврийски,
във виното с мискетовия чар.
А бялото в магия ме пренася,
това е ангелската чистота.
И гълъбите – живата украса
на свят обвит в любов и доброта!
© Данаил Таков Всички права запазени