28 feb 2012, 15:27

Риторично

  Poesía
798 0 16

 

 

              Р И Т О Р И Ч Н О

 

Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?

Може ли вяра да храни наивен?

Кръпка с изгнили конци ли съших?

Пак ли се боря с невидими бивни?

 

Криво ли стъпвах? Без цел ли вървях?

Не прецених ли товара на дните?

Малко ли удари аз преживях?

Или телецът е с остри копита?

 

Нищо ли няма на мен да даде

като подарък от щедрост съдбата?

И не разбрах ли, че остро боде

на ежедневната злоба брадата?

 

Този живот ли за мен си избрал,

съднико наш? Как ще чуеш въпроса

и ще признаеш, че си ме предал,

неблагославяйки пътя ми, Господи?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали и той ще разсъждава като теб? В твоите думи има голяма доза приятелско отношение, за което ти благодаря, Магде!
  • Дано бъде по-благосклонен към теб!
    Ти го заслужаваш!
  • Радват ме поздравите от родния град! Благодаря ти, Сиси!
  • Май всичките ни беди идват от нас самите.
    Поздрав от Ямбол, Мария !
  • Супер е човек да има приятели и почитатели като вас!
    Безснежен да бъде за душите ви този ден: Ники, Ласка, Чомолунгм, Радко и винаги оригиналната в коментарите си Дочка!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....