28.02.2012 г., 15:27

Риторично

794 0 16

 

 

              Р И Т О Р И Ч Н О

 

Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?

Може ли вяра да храни наивен?

Кръпка с изгнили конци ли съших?

Пак ли се боря с невидими бивни?

 

Криво ли стъпвах? Без цел ли вървях?

Не прецених ли товара на дните?

Малко ли удари аз преживях?

Или телецът е с остри копита?

 

Нищо ли няма на мен да даде

като подарък от щедрост съдбата?

И не разбрах ли, че остро боде

на ежедневната злоба брадата?

 

Този живот ли за мен си избрал,

съднико наш? Как ще чуеш въпроса

и ще признаеш, че си ме предал,

неблагославяйки пътя ми, Господи?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали и той ще разсъждава като теб? В твоите думи има голяма доза приятелско отношение, за което ти благодаря, Магде!
  • Дано бъде по-благосклонен към теб!
    Ти го заслужаваш!
  • Радват ме поздравите от родния град! Благодаря ти, Сиси!
  • Май всичките ни беди идват от нас самите.
    Поздрав от Ямбол, Мария !
  • Супер е човек да има приятели и почитатели като вас!
    Безснежен да бъде за душите ви този ден: Ники, Ласка, Чомолунгм, Радко и винаги оригиналната в коментарите си Дочка!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...