Feb 28, 2012, 3:27 PM

Риторично

  Poetry
795 0 16

 

 

              Р И Т О Р И Ч Н О

 

Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?

Може ли вяра да храни наивен?

Кръпка с изгнили конци ли съших?

Пак ли се боря с невидими бивни?

 

Криво ли стъпвах? Без цел ли вървях?

Не прецених ли товара на дните?

Малко ли удари аз преживях?

Или телецът е с остри копита?

 

Нищо ли няма на мен да даде

като подарък от щедрост съдбата?

И не разбрах ли, че остро боде

на ежедневната злоба брадата?

 

Този живот ли за мен си избрал,

съднико наш? Как ще чуеш въпроса

и ще признаеш, че си ме предал,

неблагославяйки пътя ми, Господи?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дали и той ще разсъждава като теб? В твоите думи има голяма доза приятелско отношение, за което ти благодаря, Магде!
  • Дано бъде по-благосклонен към теб!
    Ти го заслужаваш!
  • Радват ме поздравите от родния град! Благодаря ти, Сиси!
  • Май всичките ни беди идват от нас самите.
    Поздрав от Ямбол, Мария !
  • Супер е човек да има приятели и почитатели като вас!
    Безснежен да бъде за душите ви този ден: Ники, Ласка, Чомолунгм, Радко и винаги оригиналната в коментарите си Дочка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...