pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
28 февр. 2012 г., 15:27

Риторично 

  Поэзия
648 0 16

 

 

              Р И Т О Р И Ч Н О

 

Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?

Може ли вяра да храни наивен?

Кръпка с изгнили конци ли съших?

Пак ли се боря с невидими бивни?

 

Криво ли стъпвах? Без цел ли вървях?

Не прецених ли товара на дните?

Малко ли удари аз преживях?

Или телецът е с остри копита?

 

Нищо ли няма на мен да даде

като подарък от щедрост съдбата?

И не разбрах ли, че остро боде

на ежедневната злоба брадата?

 

Този живот ли за мен си избрал,

съднико наш? Как ще чуеш въпроса

и ще признаеш, че си ме предал,

неблагославяйки пътя ми, Господи?

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дали и той ще разсъждава като теб? В твоите думи има голяма доза приятелско отношение, за което ти благодаря, Магде!
  • Дано бъде по-благосклонен към теб!
    Ти го заслужаваш!
  • Радват ме поздравите от родния град! Благодаря ти, Сиси!
  • Май всичките ни беди идват от нас самите.
    Поздрав от Ямбол, Мария !
  • Супер е човек да има приятели и почитатели като вас!
    Безснежен да бъде за душите ви този ден: Ники, Ласка, Чомолунгм, Радко и винаги оригиналната в коментарите си Дочка!
  • Животът ни е кошница изплетена с въпроси
    (навярно те ни карат съдбата да преборим)
    И колкото и болка плещите ни да носят
    ще се намери място и за достоен отговор...

    Риторичните въпроси са израз на неспокойна и нежна душа(душа на поетеса)
  • Браво, Мария! Въпросите ти побират една цяла съдбовна човешка вселена. Поздравления!
  • Дали?
    хубаво питаш
    Поздрав!
  • Личен избор е, така си мисля.Поздрави
  • Събирам всяко браво в душата си като скъперник стотинки - в шапка.(Тук се усмихвам, разбира се!)
    Благодаря ти, мила Елина!
  • Браво Мария!Много силен стих!Поздравления!
  • Ваня, както винаги си много мила и думите ти звучат окуражително, за което ти благодаря! Но в душата ми наистина жужат риторични въпроси...
  • Не е възможно да бъдеш ничия! Щом сам Бог те е дарил с такъв необикновен талант, обичта и възхищението на приятелите, ще бъде винаги с теб!Великолепен стих, извиращ направо от сърцето!
  • Радвам се, че отново сте с моите стихоме, приятели!
    Благодаря сърдечно на: Алина, Илко и Елена!
  • Често трудностите изграждат човека и често човека не забелязва онези дребни нещица, които всъщност са Негово дело и често, но напоследък повече от често сме неблагодарни... Много силен стих! Мисля че ,,предателството'' е присъщо за човека... Поздрав сърдечен, Мария!
  • Пътят е много по -дълъг от представите ни... И понякога е много трънлив.
    Поздравления за силния стих!


Предложения
: ??:??