Риторика
Да стигна ли до седмото небе?
Въпрос, съмнения за който нямам.
По-лесно е да се допра до теб,
за да ме хвърлиш в собствената яма.
И светят небесата от бои,
приканват ме да ида им на гости.
А ти, приятелко, на пост стоиш,
не даваш да премина аз по моста.
Че мостът е дъгата. Току-виж
разперила съм със размах крилете.
Не можеш като мене да летиш,
земята ти е вързала нозете.
Добре, де! Стой си на земята ти,
въргаляй се във собствената яма.
Човешко е и имам аз мечти,
в които не присъстваш... Там те няма...
© Елия All rights reserved.
