24.09.2021 г., 14:03

Риторика

616 3 5

Да стигна ли до седмото небе?

Въпрос, съмнения за който нямам.

По-лесно е да се допра до теб,

за да ме хвърлиш в собствената яма.

И светят небесата от бои,

приканват ме да ида им на гости.

А ти, приятелко, на пост стоиш,

не даваш да премина аз по моста.

Че мостът е дъгата. Току-виж

разперила съм със размах крилете.

Не можеш като мене да летиш,

земята ти е вързала нозете.

Добре, де! Стой си на земята ти,

въргаляй се във собствената яма.

Човешко е и имам аз мечти,

в които не присъстваш... Там те няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

За бога, оставете ме на мира!

Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
626 3 7

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...