Eleya (Елия)
206 431
24.09.2021 г., 14:03 ч.

Риторика 

  Поезия
374 3 6

Да стигна ли до седмото небе?

Въпрос, съмнения за който нямам.

По-лесно е да се допра до теб,

за да ме хвърлиш в собствената яма.

И светят небесата от бои,

приканват ме да ида им на гости.

А ти, приятелко, на пост стоиш,

не даваш да премина аз по моста.

Че мостът е дъгата. Току-виж

разперила съм със размах крилете.

Не можеш като мене да летиш,

земята ти е вързала нозете.

Добре, де! Стой си на земята ти,

въргаляй се във собствената яма.

Човешко е и имам аз мечти,

в които не присъстваш... Там те няма...

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
За бога, оставете ме на мира!
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Философска
Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
  372  3  7 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??