19 nov 2012, 23:26

Ризи

1.6K 1 19
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко, не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви. За тяхна целувка бих няколко вечности чакал, на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
 
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи   или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват.   Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли.   Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли   след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша.   И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене   от върбови клонки или сияния звездни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано всички български жени ( не само на Ямбол ) те вдъхновяват така.
    Поздрави, земляче!
  • Е,... направо съм удивена!!!
  • Благодаря ви:

    Belisima9 (Белисима )
    finaltouch (Георги Ванчев)
    пебълс (Ивелина Цветкова)
    donkooooo (Донко Найденов
    silvina84 (Силвия Йорданова)
  • Удивително е умението ти да се възхищаваш на това уникално създание на Господ - ЖЕНАТА и да претворяваш в стихове възхитата си!...
  • Ивайло, голямо удоволствие е да те чете човек! Прекрасно стихотворение!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...