19 нояб. 2012 г., 23:26

Ризи

1.5K 1 19
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко, не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви. За тяхна целувка бих няколко вечности чакал, на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
 
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи   или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват.   Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли.   Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли   след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша.   И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене   от върбови клонки или сияния звездни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано всички български жени ( не само на Ямбол ) те вдъхновяват така.
    Поздрави, земляче!
  • Е,... направо съм удивена!!!
  • Благодаря ви:

    Belisima9 (Белисима )
    finaltouch (Георги Ванчев)
    пебълс (Ивелина Цветкова)
    donkooooo (Донко Найденов
    silvina84 (Силвия Йорданова)
  • Удивително е умението ти да се възхищаваш на това уникално създание на Господ - ЖЕНАТА и да претворяваш в стихове възхитата си!...
  • Ивайло, голямо удоволствие е да те чете човек! Прекрасно стихотворение!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...