Ризи
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват. Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли. Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша. И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене от върбови клонки или сияния звездни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
) те вдъхновяват така.