19.11.2012 г., 23:26

Ризи

1.5K 1 19
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко, не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви. За тяхна целувка бих няколко вечности чакал, на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
 
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи   или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват.   Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли.   Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли   след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша.   И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене   от върбови клонки или сияния звездни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано всички български жени ( не само на Ямбол ) те вдъхновяват така.
    Поздрави, земляче!
  • Е,... направо съм удивена!!!
  • Благодаря ви:

    Belisima9 (Белисима )
    finaltouch (Георги Ванчев)
    пебълс (Ивелина Цветкова)
    donkooooo (Донко Найденов
    silvina84 (Силвия Йорданова)
  • Удивително е умението ти да се възхищаваш на това уникално създание на Господ - ЖЕНАТА и да претворяваш в стихове възхитата си!...
  • Ивайло, голямо удоволствие е да те чете човек! Прекрасно стихотворение!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...