Ризи
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко,
не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви.
За тяхна целувка бих няколко вечности чакал,
на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват. Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли. Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша. И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене от върбови клонки или сияния звездни...
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи или в разноликата трайност и щедрост на жеста. Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ... сърцето ми, грешното, вляво отново наместват. Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири, приличат на Тунджа, която едрее напролет. И раждат деца. Не деца, а досущ богатири, чиито души и под робство не хващат мазоли. Жените на Ямбол изглеждат безсмъртни. Не е ли след всяко пришествие божие царството наше: те будят с гласа си размекнат вулкани умрели, овцете на Господ привечер завръщат от паша. И блея. Тъй както се блее в обори свещени. Припявам им песен. И дълго в мълчание чезна. И шият жените на Ямбол по риза за мене от върбови клонки или сияния звездни...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
) те вдъхновяват така.
