5 mar 2023, 18:11

Робиня 

  Poesía » De amor
235 1 1

Единствен си ми в очите,
с теб ми е малко един живот,
ала скъсяваш ми ти дните,
жива ме пращаш в изкопан от теб гроб.
****
Тъй пусто е и от теб имам нужда
като жаден, изгубен в жарка пустиня.
До вчера любима, днес съм ти чужда,
на нашето минало станах робиня.
****
Разплакана на стълбите стоя, гледайки звезди в небето.
И всеки спомен с теб изминал,
остана като белег на сърцето.

© Кристън Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??