Робиня
Единствен си ми в очите,
с теб ми е малко един живот,
ала скъсяваш ми ти дните,
жива ме пращаш в изкопан от теб гроб.
****
Тъй пусто е и от теб имам нужда
като жаден, изгубен в жарка пустиня.
До вчера любима, днес съм ти чужда,
на нашето минало станах робиня.
****
Разплакана на стълбите стоя, гледайки звезди в небето.
И всеки спомен с теб изминал,
остана като белег на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристън Маринова Всички права запазени
