5.03.2023 г., 18:11 ч.

Робиня 

  Поезия » Любовна
157 1 1

Единствен си ми в очите,
с теб ми е малко един живот,
ала скъсяваш ми ти дните,
жива ме пращаш в изкопан от теб гроб.
****
Тъй пусто е и от теб имам нужда
като жаден, изгубен в жарка пустиня.
До вчера любима, днес съм ти чужда,
на нашето минало станах робиня.
****
Разплакана на стълбите стоя, гледайки звезди в небето.
И всеки спомен с теб изминал,
остана като белег на сърцето.

© Кристън Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??