Mar 5, 2023, 6:11 PM

Робиня 

  Poetry » Love
158 1 1

Единствен си ми в очите,
с теб ми е малко един живот,
ала скъсяваш ми ти дните,
жива ме пращаш в изкопан от теб гроб.
****
Тъй пусто е и от теб имам нужда
като жаден, изгубен в жарка пустиня.
До вчера любима, днес съм ти чужда,
на нашето минало станах робиня.
****
Разплакана на стълбите стоя, гледайки звезди в небето.
И всеки спомен с теб изминал,
остана като белег на сърцето.

© Кристън Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??