25 mar 2020, 8:07

Робот

1.2K 3 0

Стенеше Земята ,, обновена,, 

Изглеждаше разпъната и разкривена

Потресена от вик за помощ

Ръцете си протегнах в немощ. 

 

Викът и грохот безпощаден

С тон ужасен и еднакво равен

Преливащ в цветове незнайни

Гневи се с урагани трайни. 

 

Земята тъпчеше Робот

Създаден от Човекът Сноб

Циклоп, огромен, снажен

Тъпчеше животът маловажен. 

 

Човешки разум в мъничко кълбо

Съчиняваше последното писмо

Превит на ивици, усамотен

Изпращаше последният си ден! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...