25 mar 2020, 8:07

Робот

1.2K 3 0

Стенеше Земята ,, обновена,, 

Изглеждаше разпъната и разкривена

Потресена от вик за помощ

Ръцете си протегнах в немощ. 

 

Викът и грохот безпощаден

С тон ужасен и еднакво равен

Преливащ в цветове незнайни

Гневи се с урагани трайни. 

 

Земята тъпчеше Робот

Създаден от Човекът Сноб

Циклоп, огромен, снажен

Тъпчеше животът маловажен. 

 

Човешки разум в мъничко кълбо

Съчиняваше последното писмо

Превит на ивици, усамотен

Изпращаше последният си ден! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...