Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден
С тон ужасен и еднакво равен
Преливащ в цветове незнайни
Гневи се с урагани трайни.
Земята тъпчеше Робот
Създаден от Човекът Сноб
Циклоп, огромен, снажен
Тъпчеше животът маловажен.
Човешки разум в мъничко кълбо
Съчиняваше последното писмо
Превит на ивици, усамотен
Изпращаше последният си ден!
© Мария Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
