Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден
С тон ужасен и еднакво равен
Преливащ в цветове незнайни
Гневи се с урагани трайни.
Земята тъпчеше Робот
Създаден от Човекът Сноб
Циклоп, огромен, снажен
Тъпчеше животът маловажен.
Човешки разум в мъничко кълбо
Съчиняваше последното писмо
Превит на ивици, усамотен
Изпращаше последният си ден!
© Мария Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
